Начало       За нас      Покана       Галерия        Браншови указател        Контакти

Народният театър "Иван Вазов"

Орфически мистерии, вакхански песни и танци, религиозни тайнства, дионисиеви празненства. Мистика, вдъхновение, богове, светлини, почитатели, овации, блясък! Всичко това е изобразено върху фронтона на Народния театър “Иван Вазов”. Италианските майстори нарекли склупторната композиция “Аполон и четирите музи”. Най-светлите и божествени места били позлатени. Дори и амурчето от дясната страна на Аполон. През 1888 г. на това място изникнал театър от дърво. Партерът, заедно с галерията побирал 300 – 350 зрители. Имало и 38 ложи, грижливо
облепени с шарени хартии. Театърът се казвал “Основа” и бил изграден от театрална група
със същото име. След построяването на театралният салон “Славянска беседа”през 1891 г., трупата се преместила там и се преименувала. Решение на Народното събрание от 1898 г., за
отчисления от софийската градска лотария, дало тласък за построяване на Народния театър. Със специалните грижи на тогавашния министър на просвещението проф. Иван Шишманов, строежът
е завършен за 8 години. Внушителната барокова сграда, проектирана от виенското архитектурно
бюро “Фелнер и Хелмер” е открита на 03.01.1907 г. Заредили се сезон след сезон на блясък и овации. За зла беда, на 10.02.1923 г. Народният театър изгорял. Останали само външните стени. Държавата възложила възстановяването на дрезденския архитект М. Дюлфер. С дворцовата ложа, местата в залата били 1165. Сцената, от самото начало – подвижна и с най-съвременни за времето си съоръжения. На 17.03.1929 г. Народният театър отново тържествено бил открит. На празника се играят две постановки: пиесата “Зидари” от П. Ю. Тодоров и операта “Цвета” от Маестро Атанасов. Днес, след ново преустройство през 1971 –1975 г. (арх. И. Томов с колектив), залите са две: голямата е с 800 места, а камерната – с 200. Интересно е да се знае, че завесата в голямата зала е тъкана от български килимари и теглото й е 350 кг.


 Народният театър носи името на патриарха на българската литература Иван Вазов. Най-известен и превеждан е романът му “Под игото”, както и безсмъртната му стихосбирка “Епопея на забравените”. Намира се на улица “Дякон Игнатий”, срещу фонтаните в Градската градина.