Начало       За нас      Покана       Галерия        Браншови указател        Контакти

Църквата "Света София"

Славата на Сердика достигнала и най-отдалечените кътчета на Великата империя. Не случайно през 343 г., след въвеждането на християнството, тук заседава Вселенскиятсердикийски събор с пратеници от целия християнски свят. Българска поговорка гласи – “много хубаво не е на хубаво”... Така и със славата на райското кътче в Софийското поле. Започнало Великото преселение на народите. На Балканския полуостров нахлули вестготите и за десет години (372 – 382 г.) Сердика
многократно е нападана от тях. Още по-страшни били хунските набези през 441 – 447 г. От културно и политическо средище Сердика се превърнала във военен гарнизон. Едва при император Юстиниан I (483 – 565 г.) градът възвръща великолепието си. Порутените от нашествията крепостни стени са възстановени и са издигнати нови кули.


 Църквата “Св. София” – ранновизантийска трикорабна базилика, изградена през 6 в. върху две църкви от 4 в. Многократно е разрушавана и възстановявана, на два пъти е пострадала от земетресения. Тя е един от най- старите частично запазени архитектурни паметници. Църквата е некрополна – на площ от 1000 кв. м. под нивото на “Св. София” и около нея са открити много гробници, някои от които са с уникални стенописи. Вероятно, в средата на 14 в. името на църквата се предава на града. През 16 в. е превърната в джамия, възстановена е през 1911 г. На площад
“Св. Александър Невски”.