Начало       За нас      Покана       Галерия        Браншови указател        Контакти

Археологическият музей

С римските легиони в Сердика пристигнали и нови богове. Траките почитали Великата богиня-майка (Кибела) и нейния син и съпруг – Слънцето. От техния брак се родил владетелят-герой. По-късно,
господарят на тракийското небе бил изобразяван в релефи като Тракийския бог-конник. Анонимни, силни и просто богове! Римляните отдавали най- голяма почит на Аполон, Асклепий, Артемида,
Дионис и Трите нимфи. Силата на минералната вода отъждествявали със силата на лъва. Ето защо, горещата вода в римските бани бликала през широко отворена мраморна или бронзова лъвска глава. На уморените от военни походи и строежи посетители, украсата на банята предлагала отмора
за очите – изображения на природни пейзажи с летящи полуголи жени, морски кончета, обяздени от амурчета, танци на вакханки, трите грации....


 

Статуя на бога на медицината Асклепий
между чешмите от Централния извор.
На улица “Екзарх Йосиф”,
от североизточната страна
на Централна баня.
   

 

Археологическият музей при БАН се помещава в сградата на Буюк джамия (15 в.) и съществува
повече от сто години. Датата 18 май 1905 г. бележи откриването на първата му експозиция за посетители. На ул. “Съборна” № 2, срещу Президентството.
Работно време: лятно (м. май – октомв.), от 10 – 18 ч.; зимно (м. ноемв. – април), от 10 – 17 ч.
Почивен ден – понеделник.

 

Не случайно, първият голям строител на София, римският император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.), я нарича “най- блестящият град на сердите”. Той ориентира улиците в четирите посоки на света,
строи обществени сгради, бани, светилища, храмове, започва изграждането на крепостна стена. Запазва името му, но добавя и част от своето – Улпия Сердика. Константин Велики (306 – 337 г.) е името на римският император дал нов блясък на Сердика. Като главен град на провинция Вътрешна
Дакия, Сердика става център на сериозен политически, стопански и културен живот.
Секат се монети с изображения на императори и богове, строят се площади с мраморни чешми, издигат се дворци и вили (извън крепостната стена). Най-новото археологическо откритие дари София с останките на величесвен колизеум. През май 2004 г., при изкопни работи за хотел на ул. “Будапеща”, работниците се натъкват на гладиаторска арена. Специалистите потвърждават находката като допълват, че Софийският колизеум е сред най-големите, запазени от времето на
Римската империя.